Дирижирането далеч не е само сбор от добре координирани, красиви и впечатляващи жестове и мимика, достойна за професионален актьор (макар че без тях не може). Мануалната техника действително е един от основните дялове на обучението по дирижиране. Отвъд нея, обаче, има още много повече, често неподозирани от лаиците, професионални тайни и умения, които изграждат цялостния облик на един истински вещ и можещ диригент. Крайният етап на диригентската работа – публичното представяне на сцена на подготвеното от него «от А до Я» музикално произведение, е само «върхът на айсберга». Често, за да прозвучи в целия си блясък творба с продължителност едва няколко минути, диригентът е изминал със състава си дълъг и нелек път на подготовка месеци наред!...
Дори и да нямате намерение да ставате непременно диригент, уменията, придобити и усъвършенствани при обучението по дирижиране, са приложими в голямата си част за всяко ансамблово музициране изобщо. Ако сте наясно с това, какво и как да търсите в един нотен текст и как да «извадите на бял свят музиката от него», това би ви направило твърде ценен ансамблов музикант, независимо дали пеете или свирите, професионално или за удоволствие, в класическо камерно дуо или поп-група, в малък ансамбъл, хор и/или оркестър... възможностите днес са неизчерпаеми.
За да развиете способностите си в тази насока ще ви помогнат занимания по:
- дирижиране от клавир – където в ролята на изпълнителски състав влиза пианото и се изучават базовите елементи на мануалната диригентска техника;
- дирижиране на хор – при достигане определено ниво на умения можем да ви предоставим възможност да дирижирате истински хор, за да практикувате наученото дотук, а защо не и да се изявите на сцена!;
- участие в хор/инструментален състав – този специфичен «поглед отвътре» дава също незаменими знания и умения;
- хорознание – дава възможност да се информирате по-задълбочено за най-важните аспекти на развитието на хоровото изкуство от миналото до наши дни, както и за практическите принципи на функционирането на хора в неговата специфика;
- четене и свирене на партитури; диригентски подход към партитурата на музикалното произведение;
- запознаване с принципите на практическото изработване на творбите със солист и/или ансамбъл, психология на работата с ансамбъл в зависимост от вида му и поставените цели;
- хорова литература; подбор на концертна програма; изготвяне на диригентски репертоарни и репетиционни планове – принципни положения и с оглед конкретни състави;
.... и много, много други, та да се стигне до сценично поведение по време на концерт – «черешката на тортата», често пъти единствената «видима» функция на диригента! (Справка: прословутият разказ на Михалаки Георгиев «Меракът на чичо Денчо»
Art Libitum Music Center